30 януари, 2012
3,50 € килото е цената на ребрата. Една дълга редица не стига и килограм, почти 3 €, плюс една голяма червена чушка и един топъл хляб. Общо 4,50 евро, това ми струваше днешния обяд.
Незнам какво ми стана, но имах нужда от някаква храна с характер, която да ми даде настроение, да ме съживи малко от това безкрайно писане на административни глупости. Чудех се какво и тези ребърца ми намигнаха. Обичам много хрущялите, а на ребрата са най-вкусни!
Разрязах ги на парченца, всяко ребърце поотделно. Леле, какво огризване ще падне!
Веднага наточих зъби.
Чудех се как да ги приготвя, дали в сос и какъв сос. Не, без сосове. Само ребрата, глава лук и чушката.
Подправките. В чукалника счуках по малко от всичко. Кимьон, кориандър, черен пипер, малко червен пипер, индийско орехче, чесън, риган, чубрица, естрагон, лимонова кора, лимонов сок, соев сос, доматено пюре и сол. В чукалника се образува едно свръхароматно пюренце и залях с него ребърцата. Хубавичко ги овалях и миризмата ме омая.
Само си представях крайния резултат и се опияних.
Миризмите на подправките повишиха настроението ми, вдъхнових се, че ще се получи добре! Някъде четох, че подправките и печеното месо действат антидепресивно. Какви ли не изследвания правят напоследък и до какви ли не заключения се стига, но това че подправките и печеното месо повишават настроението се оказа вярно. Само подскачах наоколо от кеф! Ребърца, кокали, миризми! Вкуснооооо! Леле каква чревоугодничка съм. Ама какво да правя като обичам да ям? И обичам да ям вкусни неща, не какво да е! Много уважавам тялото си и внимавам какво му слагам за гориво. И така, готвейки за себе си, намазват и другите в семейството. Мога да кажа, че в нашта къща се яде добре. Не много, но качествено!
Назад към ребрата.
През това време фурната загря до дупка. Мушнах ги вътре и след 10 минути вече цвърчаха, сега беше момента да сложа чушката и лука, за да си пуснат водичката и да поемат мазнинката на ребърцата. Намалих температурата и ги оставих 1 час така.
И след толкова точене и облизване, какво беше разочарованието ми когато установих, че не бяха достатъчно опечени. Мама му стара! Липсваха им още поне 10-15 минути! Е, ядяха се, но не бяха както си ги представях. Ехххххх......... То от толкоз мерак... Бързата кучка, сурови ги вади, стана моята работа. Ама детето си дойде, гладно седна на масата и аз бързам да ги вадя, ох..... Май се повтаря ситуацията от преди няколко дни с тутманика. Защо толкова малко се учим от грешките си!? ЗАЩО?
Нищо, поне за утре има готова манджа, т.е. ще допека тези ребърца и може би само ще направя една гарнитура или супа.
