11 януари, 2012
Дне среших, че е крайно време да дам почивка на черния си дроб.
Само плодове! Речено сторено!
Имам доста плодове, само се чудех как да раздвижа нещата, как да им дам още повече живот?
Сетих се за едно предаване, в което видях един малко по-различен начин на приготвяне на плодова салата.
Освен нарязването на най-ралични видове плодове, се приготвя сироп. Колкото захар, толкова и вода. Една шушулка ванилия, кора от лима и лимон, канела и на финала сок от лимон и лима.
С този манхар се залива сместа от салатата и се оставя да постои около половин час.
Спазих рецептата дословно. Не, не съвсем. Сложих по-малко вода и сиропа стана гъстичък. Освен това вместо с бяла захар го направих с кафява, което придаде един по-особен аромат на цялата симфония от вкусове. И за десерт, съмсем, ама съвсем на финала залях всичко с лъжица мед, ей тъй на! Щото ми се стори интересно.
От плодовете сложих:
Киви, круша, манго, чиримоя, ананас, портокал и сушен червен касис.
Особеното е портокала и чиримоята.
За портокала само ще отбележа начина на рязане. Обелва се кората с ножа докато се покаже оранжевото. После с много остър нож се отделят резенчетата от ципата. По този начин портокалът е нежен, сочен и няма никакви ципи. Сокът, който остава в се изтисква върху салатата.
Чиримоята е много старанен плод.
Аз много смело го сложих, но знам, че няма да повторя, защото първо е пълна със семки и второ, защото е много мек плод и се разпада след известно време. Става почти на пюре и не може да се намери едно голямо цяло праче.
Но, затова пък аромата на шушулката ванилия е незаменим. Няма нищо общо с ванилията на прах, която познавам и ми хареса много. Разцепвайки шушулката наизлязоха на свобода едни малки черни зрънца, които придадоха много екзотичен вид на плодовете. А кората и сока от лима и лимон и канелата бяха чудесното допълнение.
Това ми беше днес и обяда, и вечерята. И се чувствах на седмото небе. Беше невероятно вкусно, пълно с аромат и излъчващо енегрия.
От днес ще се опитам да си го въведа като закон, сряда - плодова салата! И мъжът се присъедини към лозунга. После ходех като пеперудка по улиците, невероятно колко енергия ми даде тази купичка плодове!!!
Вечерта със свеки си говорехме за начините на хранене и споделихме мнението, че всеки човек е различен и трябва сам да открие своя начин на хранене, но затова трябва да слуша не само езика си, но и тялото си, да се наблюдава и да се учи от самия себе си. Нито един лекар или специалист по хранене не може да му каже какво и как да го яде. Ние най-добре познаваме тялото си. И ако не го познаваме, трябва да го опознаем, да го слушаме и да се научим да го пазим. Това е единственният ни инструмент за живот на тази Земя. Защо да го тормозим? Да не сме самоубийци?
Чаша червено винце и този плодов елексир сложиха финал на днешния ден.
Да, трябва да се почива... Понякога. И редовно.
